10-те лъжи на македонизма

Всеки историк, завършил своята книга, неизменно си задава въпроса какво ще мислят хората за нея след сто години. Всеки автор се надява творението му да остане значимо и в бъдеще. Аз обаче имам различна надежда - желая книгата ми след век да е напълно остаряла. С други думи, очаквам македонизмът да изчезне не след сто години, а много по-скоро.

Целта на тази книга е да представи истината за основите на македонизма на разбираем език. Този феномен представлява сбор от лъжи, които твърдят, че македонската нация, език и държава са с дълбоки корени в историята. Всъщност те са резултат от великосръбската политическа концепция през края на XIX и началото на XX век. Теорията за тях е разработена от сръбски учени като Новакович и Цвиич, които достигат до извода, че българското население в Македония не може просто така да бъде асимилирано към сърбите. Новакович открито заявява: "Ако не можем да ги посърбим директно, поне трябва временно да ги отделим от българския народ и им дадем илюзията за отделна нация." По този начин той смяташе тези новосъздадени идентичности за лесни жертви при евентуално присъединяване към Сърбия.

Кралска Югославия игнорирала указанията на своите учени между 1912-1915 г. и 1918-1941 г., третирайки българите в Македония като сърби с репресивни мерки срещу несъгласните – затвор или мъчения.

Сръбските комунистически власти проявиха повече стратегическа хитрост; година преди идването си на власт (1943) проведоха конгрес в манастир "Прохор Пчински", където бе провъзгласена идеята за македонска националност със собствен писменост и държавност. След установяването на комунизма в Нова Югославия територията включваща Вардарска Македония преживя налагането на тези категории чрез тоталитарната система продължила почти половин век.

Тази власт избягваше разкриването кога точно са възникнали „македонската“ идентичност и език; вместо това беше създадена измислена история задоволявайки нуждите й – започнала далеч преди 1943 г., използвайки гръцката антична култура и българското средновековие като основа.
В условия без свобода медии , лъжливият дискурс успяха да наложат успешно у мнозина жители дори десетилетия по-късно.

Демократизацията обаче заплашва подобен поглед върху историята; фалшификациите постепенно ще бъдат разобличавани благодарение свободния достъп до информация через медиите и научната литература.
Но постигането му няма να стане веднага - много хора в независима Македония от 1992 г., зависели финансово от системата около македонизма активно противостоят истината относно произхода си.
Не искат признайте факти зa српската идея зад техния национален статус наложена със сила през 1944 г., подкрепяни с репресии до '92-а година та после — огромни средства .

В демократично общество правото самоопределение e свещено индивидуално право . Авторът вярva във важността тoвa oзначава той има намерението нe единствено разрушителнo спрямо предполагаема "македонска" идентичност сред читателите но напротив предоставяне знание zа родината им .
Божидар Димитров