Сняг

През 1992 година поетът и политически емигрант Ка се завръща в Турция. Неговата задача е да проведе журналистическо разследване относно тревожни събития, случващи се в малкия, мистериозен град Карс, близо до границата с Армения. При пристигането си там, Ка попада под обилния снеговалеж и скоро пътищата към града са затворени. Градът на границата изпада в абсолютна изолация. Той вижда Карс като място, опустошено от политически конфликти преди изборите, където над него тегне мрачната атмосфера на серия самоубийства сред млади жени.

Ка осъзнава необходимостта да разбере всичко случило се през годините на отсъствието си от родината и за целта трябва да погледне на събитията през очите както на противоречащите страни, така и на безучастните наблюдатели, потопени в апатия и объркване. Най-малко очакваното от него е да стане свидетел на инсцениран преврат и да бъде въвлечен в сложни политически и религиозни заговори; времето прекарано в заснежения град ще го принуди да преосмисли собственото си възприятие за света.

„В нашата епоха на манипулации, когато Вярата може лесно да бъде поставена под съмнение дори при литературното творчество, Памук предлага нещо автентично.“ – Обзървър

Орхан Памук получава множество награди: Наградата за мир през 2005 г., присъждана от германските книготърговци; награда „Индипендънт“ за най-добър чуждестранен роман с „Бялата крепост“; френската награда "Най-добър чуждестранен роман" за „Името ми е Червен“, италианската награда "Кавур", международната IМРАС за романа “Името ми е Червен” и френската "Медичи" за най-добър чуждестранен роман през 2005 г. с творбата “Сняг”. През същата година става почетен член на Американската академия за литература и изкуство. Изданието "Ню Йорк Таймс" включва „Сняг“ сред десетте най-добри книги за 2004 г., а списание "Тайм" добавя Орхан Памук към списъка със 100-те най-влиятелни личности по света.

„Литературата е моя истинска религия.“ – Орхан Памук