Ако можехме да лаем

В нашата литература можем да открием прекрасни примери за приятелство между хора и животни. Тези истории все още предизвикват възхищение и служат като модел за начина, по който общуваме с природата. Живите същества представляват най-прекият мост към нея.

През последните години обаче идиличните представи от миналото бяха разклатени. Непрекъснати катаклизми ни засегнаха, което ни накара да осъзнаем множество безобразия, извършвани спрямо нашата благодатна Земя. Сякаш самият организъм на планетата отправя обвинения към нас. Това пробуждане е причина да започнем внимателно да слушаме и света на животните.

В сборника с разкази „Ако можехме да лаем“ се поставя въпросът, който досега рядко сме си задавали: Очакваме ли от животните около нас повече подчинение, вместо истинско приятелство? В стремежа си да видим човешките черти в четириногите дали не пропускаме тяхната уникалност? Би било добре да се опитаме да разгледаме характера им, а не само собствените си желания у тях.

От казаното до тук може би вече предполагате, че говорим за хората. Не в контекста на баснята, а като напомняне – човешката превъзходност носи със себе си и отговорности.

М.С.