Mount Athos Zograph Monastery

Най-ранният известен документ за съществуването на манастира датира от 980 година. Според Консолидирания указ (Хрисовул), изготвен през XVI-XVII век, по времето на император Лъв Мъдри и цар Симеон Велики са живели трима братя – Моисей, Аарон и Йоан Селима, родом от Юстиниана Прима (днешен Охрид). Те се заселили в свещения планински район Света гора, на южната му страна, където построили три отделни кули. Братята се срещали веднъж седмично с тези, които идвали при тях.

Славата на техния добродетелен живот бързо се разпространила и много хора дори от кралските дворове започнали да ги посещават и да следват техните добродетели. Братството растяло и те решили да изградят общ манастир с помощта на своите царски богатства. По Божие провидение открили място в гората с невероятен аромат, а през 919 година построили малка катедрала, за която искали да изберат име. Те помолили Бога самият Той да определи какво име трябва да носи църквата.

В средата на нощта, по време на най-силната си молитва, ярка светлина - по-силна от слънчевата - осветила новопостроения храм. На сутринта братята влезли вътре и видели нещо удивително: върху подготвена дъска пред Светото място било изображението на свети Георги Победоносец – самоизрисувано лице, което излъчвало небесна светлина през онази нощ и озарявало скромното пустошно пространство около него. Поради тази чудодейна икона нарекли храма „Свети Георги Зограф“ – т.е. „Рисувач“.

Много благочестиви владетели дошли там за поклонение и донесли дарове в чест на великия мъченик Георги. Те щедро дарявали средства за развитието на манастира; един от големите дарители бил цар Иван Асен II, който посетил обителта през 1230 г., като направил значителни подаръци; синът му Коломан също предоставял множество имоти за манастирската собственост. Това било период на просперитет; скоро обаче святото заведение преминало през тежки изпитания от чужденците.

Българските царе продължавали да подкрепят Зографския манастир със свои дарения; следващите негови покровители били цар Иван Александър и цар Иван Шишман.