Изобретяване на самотата

„Един ден животът съществува... а после изведнъж настъпва смъртта.“ С тези думи започва „Изобретяване на самотата“ – творба, в която Пол Остър споделя най-дълбоките си размисли относно връзката между баща и син. Първата част, озаглавена „Портрет на един невидим човек“, разкрива чувствата и спомените на Остър след кончината на неговия баща, който е бил затворен в себе си, откъснат от семейството и студен по природа. „Както всичко друго в живота му, той ме възприемаше само през мъглата на собствената си самота“. След получаването на известие за смъртта му обаче, Остър осъзнава: „Знаех, че трябва да напиша нещо за него; ако не действам бързо, целият му живот ще бъде забравен с него“. Под влиянието на желанието да "спаси" паметта за своя баща се появяват у него спомени за странни и дори неприятни преживявания. Във втората част - „Книгата на паметта“, фокусът се прехвърля от ролята му като син към тази на баща. Чрез поредица от образи, случайности и асоциации той разглежда теми като раздялата със сина си и болестния дядо, но най-вече подчертава самотната същност на писателския процес.