Празнично семейство

Разказите на Йордан Славейков изразяват един специфичен вид любовен копнеж - стремежът на живия към мъртвия. Този копнеж е невъзможно да бъде реализиран, което му позволява да продължава безкрайно. Основната тема в тях е сблъсъкът с концепцията за смъртта, докато изпитваме дълбока любов. По-скоро не става дума за сблъсък, а за състоянието на живия човек, който започва да усеща новосъздадения си копнеж по завинаги недостъпния друг.

След прочита на романа "Последна стъпка" – едно от най-драматично въздействащите произведения от български автори, бях убеден, че Йордан Славейков няма какво повече да предложи на читателите си. Той е болезнено чувствителен индивид, деликатен с приятелите и аудиторията си, откровен до краен предел; артистичният му стил и мислене са изискани и смели в действията му. В творбата "Празнично семейство" се съдържа много човешка болка – било то от любовта, която рядко ни удовлетворява напълно или от света около нас, често груб и жесток. Но в тези разкази присъства и нежна светлина - утеха, която търсим често и намираме рядко.

Йордан Славейков (роден 1976 г., Враца) завършва театрална режисура в НАТФИЗ и специализира актьорско майсторство в Москва. Работи като театрален режисьор. Дебютният му роман "Последна стъпка" получава наградите "Сребърен пегас" през 2016 г., както и отличие от фестивала "Южна пролет".