Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт

Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-забележителните богослови на XX век. Той е син на известния философ Николай Лоски, а семейството му е напуснало Съветска Русия през 1922 година. Завършва образованието си в Париж, където остава до края на живота си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий“ към Сорбоната и се отличава като дълбок познавач на източното светоотеческо наследство. Няколко негови книги са преведени на български: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие" (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква" (2005) и „Боговидение" (2010). Неговият недовършен дисертационен труд носи заглавието „Отрицателното богословие и богопознание-то у Майстер Екхарт“, който не успява да завърши заради внезапната си смърт.

Лоски стремеше да осветли отказа, с който Екхарт реагира спрямо опитите да се обвие божественото в конкретни понятия; затова той очаква от нас същата скромност, която сам проявяваше толкова естествено – призовавайки ни към признанието за окончателното незнание, което всъщност представлява истинското знание... Безспорно тази аскеза най-добре изразява онези чувства в душата на Лоски, които резонират с вътрешния зов на Майстер Екхарт. Тайно сродство го води при тюрингския доктор - не винаги за одобрение, но поне за да му предложи духовна симпатия пред лицето, където доктрините разкриват своите тайни.

Етиен Жилсон