Смяна на оптиката

Романът "Смяна на оптиката" разглежда раздвояването на човешката идентичност, но не в медицински контекст, а като характерна черта за всеки от нас. Историята се фокусира върху трийсетгодишна жена с високи стандарти към себе си и другите, което усложнява живота ѝ в социално уязвимо и морално изостанало общество.

„Защо мисълта за бедността на ежедневието ме преследва толкова настойчиво? Дали защото в момента размислям като баща си, който търси начин да избяга от рутината чрез самоизолация? Какво друго притежаваме освен всеки един ден тук? Дори когато умът ни блуждае във безкрайни идеи, ние оставаме здраво привързани към реалността. Баща ми е станал отшелник, за да намери нужното пространство; мама пък е напълно погълната от ежедневните задължения. Тя наблюдава света отвътре, докато татко го вижда отвън. Аз обаче правя и двете едновременно. Това състояние ме поставя в постоянно чувство на несигурност.“
Из произведението

Людмил Тодоров е автор на два сборника с разкази и пет романа, сред които "Шлеп в пустинята", "Разглобено лято" и "С череша се задави косът". Носител е на наградите Христо Г. Данов и Златното перо.