Съдбата си във стихове изпях

Когато изпитвам силна болка, в съзнанието ми се появява България. В нейните планини снегът пада, а по долините слънцето свети. Тя винаги е преодолявала страдания и трудности, дарявайки на хората красиви птици и дивеч. Да, страната ни е бедна, но тя живее в нас и ние сме част от нея. Обичаме нейното страдание; отдавали сме й гласа си и всичко наше. В нейния тежък напредък ще премина единственото си съществуване като през пустош за няколко години напред. Болката ми ще бъде краткотрайна – ще бъда само зърно в нейната прегръдка. Дълго време снегът ще покрива тялото ми и дълго слънцето ще ме топли.