Събрани стихотворения

В настоящото издание за първи път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова – „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934) и „Кръстове“ (1934), всяка от които има само по един тираж. Включени са и всички нейни по-късно публикувани творби, отпечатани в периодичния печат, като например във вестниците „Литературен глас“, „Вестник на жената“, както и в двата сборника „Сноп“, които тя е редактирала като секретар на Клуба на българските писателки, но не са били издадени самостоятелно. Някои от последните й произведения, написани към края на живота ѝ, произлизат от машинописа с название „Язове. Избрани стихотворения“, който се пази в две копия във фонда ? в Централния държавен архив.

Поетичният свят на Яна Язова обединява постсимволизъм, сюрреализъм и древногръцка мъдрост с дълбока чувственост и удивление пред краткостта на човешкия живот; той е изпълнен със страсти и горещина – различната страна от българската поезия през 30-те години на ХХ век.

Най-сетне читателите имат възможността да се запознаят напълно с личността и творчеството на поетесата Яна Язова – сложна фигура, която навлиза смело в непознати територии...

Яна Язова (1912 - 1974) всъщност е псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева – известна българска авторка.

Тя идва от Лом, където е родена през 1912 година. Баща й Тодор Ганчев е доктор по философски науки с образование от Цюрих, Швейцария. Майката Радка Бешикташлиева произхожда от прочут търговец Стойчо Бешикташлиев.

Още докато учи гимназия (през 1930 г.), тя показва свои стихотворения пред проф. Александър Балабанов, който я нарича Янa Язова. През 1931 година излиза дебютната й стихосбирка "Язове", следвана впоследствие от още две книги. Постепенно преминава към проза с романа си "Ана Дюлгерова", разглеждаща социалните промени в България; а романът "Капитан" (1940) поставя акцент върху наркотрафика и проституцията у нас. След време издателят й попада под удара на Народния съд и загива трагично.

След 1944 година отказва да участва активно сред писателската общност или да пише хвалебствия за новата власт.

През 1943 г., омъжвайки се за инженера Йорданов — заможен ръководител радиото “София”, живял дълго време във Франция — тя преживява трудности след неговата смърт през петдесетте години.
През1960г., след дълга пауза затворено творчество представя своя ръкопис "Левски" пред издателство "Народна култура". Макар че те проявяват интерес към него , директорът Пелин Велков информира бъдещето му остава несигурно.

Животът нa Янa Yазoвa e белязан oт драматични събития често породили публичен интерес освен скандалната връзка c профeсор Baлабанов.Hейното творчество продължава до1944г., a въпреки че почива през1974г., кариерата мy спира при настъпването нa нов режим.Тя губи живота си при мистериозни условия вкъщи,c откритие над неиздавани исторически романи.В този момент започват слуховете за плагиатство относно популярния роман c Lевcĸи . За да предотврати публикуването им под чуждо име литературоведият Петър Величков решава постепенно да ги предостави чрез литетратурния всекидневник “АБВ” , а после цели томове стават достояние публичността ни den."