Милан. Огненият отбор от Италия (Футболен куиз - 300 въпроса от историята на клуба)

В света на футболното величие

За да оценим напълно значението на „Милан“ като един от най-великите клубове в историята, е необходимо да се върнем назад във времето.

През 1988 година червено-черният отбор спечели своята първа шампионска титла след девет години. Не много преди това клубът бе в дълбока криза, но бъдещият италиански премиер Силвио Берлускони решително го спаси. Той привлече холандските звезди Рууд Гулит и Марко ван Бастен, а година по-късно Франк Рийкард допълни легендарната тройка. На поста треньор застана Ариго Саки – човек без особена репутация до този момент, който обаче се оказа изключителен специалист.

Само година след това „Милан“ триумфира с Купата на европейските шампиони за първи път след двайсетилетие и успя да защити трофея си през 1990 г. За последващото повторение на подобен успех щеше да са нужни цели 27 години (от Реал Мадрид през 2017 г.).

Към края на 80-те и началото на 90-те години „Милан“ стана олицетворение на футболната епоха, в която звездите бяха повече от всякога. На терените из Европа играеха велики имена като Марадона, Карека, Матеус и Стоичков... Но именно „Милан“ задаваше стандарти за доминация в модерния футбол. В периода между 1989 и 1995 г., клубът участва във всички шест турнира за Купата на европейските шампиони и наследника му Шампионската лига; достигна пет финала и спечели три от тях.

По онова време „Милан“ беше водещият тим не само в Европа, но също така властваше над Серия А – най-силното национално първенство тогава. Например в Интер играеха известните германци Матеус, Клинсман и Фьолер – световни шампиони от '90-та; Наполи разчиташе на южноамерикански таланти като Диего Марадона; а цветовете на Милан носеха холандците - европейски шампиони за '88-ма. Италианското първенство привличаше най-добрите футболисти по света.

Но именно философията внедрена от Ариго Саки промени коренно начина не само как се играе във Италия, но също така повлия силно върху световния футбол. Неговият иновативен подход със схемата 4-4-2 включваща бързи преходи между позициите показа колко практичен може да бъде тактическият план. Подобна революция бе осъществена едва веднъж досега - с Аякс под ръководството на Йохан Кройф през началото на седемдесетте години.