Пет кървави изповеди. Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА

След преврата на Деветосептември 1944 година, българите в Пиринска Македония са подложени на двоен терор. Хората, които не одобряват действията на комунистическия режим, стават жертва на жестоки репресии, а населението е принудително македонизирано – българската идентичност се заменя с „македонска“. Много млади хора остават без надежда за бъдещето си и се чувстват обречени. По-смелите от тях търсят спасение в емиграцията – някои преминават нелегално границата с Гърция, рискувайки живота си, докато други избират по-лесния вариант – да избягат през Югославия към Запада.

Емигрантите, опитали късмета си в Титовата „земя“, живеят истински ад. Някои от тях са връщани обратно в България от УДБА като диверсанти и агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Онези пък, които отказват да се съобразят с правилата на "демократичния" югокомунизъм и искат да заминат за Запад, попадат зад решетките или в концлагерите, където претърпяват ужасни инквизиции и унижения; някои дори губят живота си.

През 1956 г., под натиска на ООН всички политически емигранти в Югославия – българи, унгарци, чехи и албанци – са прехвърлени в лагер край гр. Капуа в Италия. Иван Михайлов - лидерът на ВМРО - който вече живее постоянно в Рим следи внимателно процесите сред емиграцията. Той изпраща своя верен съратник Асен Аврамов да се срещне с новопристигналите емигранти с цел подбор на най-подходящите за работа сред общността им. След всяка среща Асен прави детайлни писмени отчети; част от тези документи напомнят стенографски записи със смущаващи разкази за страданията и преживяванията на тези мъченици.

Тези важни свидетелства остават запазени в архива на Иван Михайлов в Рим. Г-жа Вида Боева-Попова - лична помощничка на лидера във ВМРО повече от тридесет години - предоставила написаното от Асен Аврамов за публикуване.