По следите на времето

По време на разговор с приятели, темата за миналото беше повдигната. Аз си помислих, че миналото не е просто отминало – то продължава да живее в нас, дори и да не го осъзнаваме. Тази мисъл стана основа за написването на книгата ми. Бог ме насочи по пътищата назад – независимо дали са били прави или криви, те са част от моя опит.

Докато вървях по жизнените си маршрути, всъщност се връщах към себе си. Въпросът дали съм успяла да се завърна ще остане без отговор докато съществувам. Докато наблюдавам този удивителен свят – уникален за мен и неповторим за всеки човек около мен. Колко много повторения има в него! Неправдата и правдата се повтарят; престъпленията следват наказанията; отчаянието редом с надеждата; поражението със победите; смъртта с раждането; лъжите до истините - малките лични истини и големите универсални.

Търсех своето място в света, града и страната си – това остава моят постоянен стремеж. Чрез търсенето изградих собствен морал и норми на поведение, движена от убеждението, че ако аз не предприема действия, никой друг няма да ги направи вместо мен.

Годините преминават мимоходом. Режимите идват и заминават. Но онова което сме създали остава зад нас. Всеки един от нас представлява отделна вселена във великото множество на живота. Говорих открито пред самия себе си и желая тази искреност да достигне до вас – за взаимно доверие между нас.

През годините получавах подкрепа чрез доверието в себе си както и в близките ми хора... Преживях много трудности и изпитания: понякога душевното ми равновесие висяше над пропастта — моментът можеше лесно да бъде прекъснат внезапно. Но въпреки това намерих сили да продължа напред към безопасния бряг.
Смятам, че колкото зло има около нас, доброто винаги доминира над него - добротворството носи положителни резултати.
Моята най-голяма ценност е способността ми да бъда добра към другите , красотата уединение в собствения мир а разширяването на душевната ми сфера сред близките остават мой ориентир напред.
Не знам колко време имам пред себе си - само Бог знае това.
Той е всемогъщият съдник ни прощающ нашия грешен живот . Той бе мой водач досега , вярвам ,че ще продължи...

Благовеста Касабова е родена в град Козлодуй . Дълго време работила като редактор при издателство "Народна младеж". Публикувала е многобройни литературнокритични статии както журналистически материали .
Авторка е на повече от 25 книги . Получавала награди : От Министерството на културата за принос в литературата ; Национална награда „Нешо Бончев“за литературна критика ; национално отличие „Д-р Иван Богоров“по отношение публицистикata; Наименование “Калина Малина” ; Златно перо" وغيرها