Престъпният човек според класификацията на на Чезаре Ломброзо

Можем ли да идентифицираме престъпника само по неговите физически характеристики преди извършването на престъпление, и може ли престъпността да бъде лекувана като всяка друга болест? Тези въпроси са в центъра на изследванията в тази книга.

Чезаре Ломброзо (1835-1909) е медицински специалист, психиатър и основоположник на италианската школа по позитивна криминология, което му печели титлата „баща на криминологията“. Той разработва теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден във Верона, учил е в Падуа, Виена, Париж и Торино. Работил е като военен лекар (1859), ръководител на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), а по-късно става професор по психиатрия (1896) и криминална антропология (1906).

Ломброзо формулира теория за патологичния характер на престъпността въз основа на идеята, че съществуват определени физически и психологически признаци, които позволяват разграничаване между т.нар. родени престъпници и нормалните хора. Според него тези белези включват генетично унаследени атавистични черти и инстинкти, както и латентни заболявания още от ранна детска възраст. Затова той смята, че "социалната среда", която противниците му считат за решаващ фактор, всъщност играе ролята само на катализатор или пречка за проявата на склонностите към престъпления у индивидите.