Хартия с воден знак

Не го интересуваше какъв е видът на перото, с което пише; не му пукаше за "знаменцето" му – важното беше върхът и стволът да са срязани под правилен ъгъл, за да може ясно да изписва буквите.

Какви горди албатроси, които се възхищават на морските вълни и скалите, обливани от пяна! Какви самодоволни тетреви от древните гори, които забравили произхода си като част от семейството на кокошките! А пауните? Те също се надценяват – те още повече се издигат над обикновените птици. Огромните им опашки само пречат и затрудняват погледа на писателя, който постоянно трябва да ги избутва.

В крайна сметка той можеше спокойно да използва перо дори от прост градски гълъб, който преди малко е ходил по калта между минувачите или около свежата риба и мухлестия дроб. Не осъзнавайки колко високо би могло да го изведе едно такова перо в творчеството му – много повече отколкото някога е успял с крилете си.