Аз, Анна Комнина

В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ основен елемент за създаване на смисъл представлява диалогът с текстове от историята. Разказът описва живота на известната византийска политичка и писателка, като целта му е да разкрие истината зад нейното защитно произведение за управлението на Алекси Комнин, озаглавено „Алексиада“.

Отделните глави в романа често започват с дълги цитати от „Алексиада“, които след това изглеждат редактирани така, сякаш са написани от самата средновековна хронистка, преродена в модерната реалност на 20-ти век. Романът има феминистки нюанс. Животът на героинята се разглежда през погледа на околните жени и показва типичните характеристики на мъжката доминация в обществото – андрократична цивилизация, където ценностите и перспективата принадлежат предимно на мъжа. Жените често се опитват (не винаги по собствено желание) да достигнат до нивото им, което нарушава разнообразието и баланса в живота; тяхната роля би трябвало да бъде свързана със стремеж към интуитивност и толерантност чрез майчинството и творчеството.

Според Сабина Беляева различните разказвачки допринасят за демистификацията на образа на средновековния "воин" мъж. Даже състраданието на Анна Комнина към баща й - императорския василевс - е представено като чувствителността към човек, който рано е получил душевен травматизъм... Критично отношение получават величествената му майка Анна Даласина и съпругата Ирина Дукена; техният характер добавя нов слой сложност към образа му – той не само че носи белезите си от инвалидността, но става жертва и влиянието им.

Интересното е как всички важни роли в сюжета са поверени именно на женските персонажи — включително властта традиционно асоциирана с мъжество. Царствената фигура Даласина например бива описвана не просто като жена, а по-скоро като умел стратегически играч.

Романът очертава конфликти между женските персонажи: интригите между Даласина и Дукена не само че са различни от тези при мъжете , но може би дори по-заплашителни. Техният успех над другите жени носи особено удовлетворение — подобно както успешното участие във военната стратегия прави постиженията им още по-внушителни.

„Аз, Анна Комнина“ предлага нов подход към историческите събития — авторката намалява дистанцията между читателя и историографията чрез близък поглед върху семейните отношения и психологията зад действията im; изобразява извънредно силни жени като стратега Даласина или вдъхновената мислителка Анна Комнина — фигури значително надминавящи ограниченията наложени от времето си.