Кротката

Фьодор Михайлович Достоевски (1821) оставя зад себе си незабравими литературни произведения, сред които „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“. Тези творби го поставят в редиците на най-влиятелните философи и психолози в историята на художествената литература.

В богатото му творчество повестта „Кротката“ заема специално място. Публикувана през 1876 година, тя е едно от последните произведения на автора и според много изследователи - върхово постижение в неговото творчество. Историята за разрушената любов, изградена около концепцията за палача и жертвата, остава особено актуална дори днес.

Творбите на великия руски писател са били многократно забранявани или цензурирани в миналото, но сега те са преведени на множество езици, което го утвърдява като един от най-четените автори през всички времена.

„Кротката“ се смята за едно от най-дълбоките и завършени произведения на Достоевски. Такива бисери могат да бъдат намерени рядко в цялата европейска литература – Михаил Салтиков-Шчедрин.

Според Леонид Гросман, „Кротката" представлява най-добрия пример за вътрешен монолог във всичките произведения на Достоевски.

Дмитрий Мережковски казва: "Достоевски беше пророк. Неговите творби не просто се четат; те трябва да се преживеят и понесат – никога не избледняват от съзнанието."