Духовната империя България

Херодот, известен като "бащата на историята", споменава за древните ни предци, отбелязвайки, че те са били „най-многобройният народ след индусите“. Те обитавали Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до районите около реките Днепър и Днестър, Карпатите и Панония. Териториите им се простирали от Черно море до реките Морава и Вардар и в Северозападна Мала Азия. Въпреки това не търсели да изградят империя или да завладеят света. Вместо това развивали творческите си умения и успявали да оцеляват без чуждото богатство, осъзнавайки че успехът постигнат чрез войни е краткотраен. Не искали роби за строежа на пирамиди или величествени храмове на боговете; живеели с дълбоката духовност в сърцето си. Чрез единството на племенните общности с уникални местни традиции – диалекти, ритуали и носии – те създали културната пълнота на цивилизацията си, която впоследствие вдъхновила келти, готи, елини, римляни и славяни.

В библиотеката на Ватикана се намира произведението ,,Анонимът на Хазе“, което документира как различни племена желаели да станат част от българската империя поради справедливостта на българския народ. Как точно най-древната националност в Европа се е установила в територията България остава загадка още от времето когато според проф. Норман Дейвис в Оксфорд хората ходели права под масата.

Тази разширяваща се духовна власт е недостижима за империите по своя мащаб. Разказът за усилията на нашите предци започва веднага след заглавието.

Христо Буковски