Последните страници от дневника на една жена

Валерий Брюсов (1873 - 1924) е поет, прозаик и литературен критик, считан за един от основателите на руския символизъм. Той се утвърдил с творбите си в поезията, но също така пише романи и сборници с разкази. Неговата повест "Последните страници от дневника на една жена", която критиците определят като най-декадентската книга в руската литература, излиза през 1910 година и първоначално бива забранена от цензурата заради обвинения в неморалност. След известно време обаче преследването спира и произведението започва да живее свой собствен живот.

Афанасий Мамедов отбелязва: "Брюсов се интересуваше от дълбоките чувства на силни личности, които са изгубили пътя си и са готови да се потопят до самото дъно - в мрачния свят."

Мариета Шагинян казва: "Никой не беше толкова подходящ за титлата 'майстор' както Брюсов. Той бе недостижим майстор във всичко – поезия, проза и критика; обграден с легенди."

Сергей Есенин споделя: "Всички сме черпили вдъхновение от него. Всички осъзнаваме колко важна роля е играл той за развитието на руския стих..."

Александър Блок добавя: "Както умело пише стихове, Брюсов успява да формулира идеи и не им позволява да избягат; това е характерна черта на велик поет."