Три погледа към Съединението от 1885 г.

Берлинският договор поставя основите на т.нар. "Общонароден въпрос", който всъщност изразява стремежа за обединение на всички български територии в единна държава, която да включва границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийските области. Лидерите нацията, религиозните водачи и революционери осъзнават, че свободата е свързана с нови предизвикателства. Българското население се оказва разделено между пет различни административни и културни среди, а реалните граници ограничават националната идентичност.

Въпросът накъде ще поеме нацията и как да реагира спрямо мирните решения остава актуален и труден за разрешаване. Историческите промени често настъпват веднъж на поколение.

Националните лидери формулират две ключови задачи: първата е обединението на двете страни от Балкана – това представлява идеята за интеграция между автономните региони. Започват усилия за установяване на еднакво управление в Пловдив и София. Втората задача касае Македония; митрополит Мелетий Софийски изпраща писмо до македонския лидер митрополит Натанаил Охридски с план за действие поне за следващото поколение: „Трябва активността ви да бъде насочена към просветените македонци, така че те да получат защита срещу турската произволност, да се възстанови църковната власт навсякъде и Екзархията“. След това трябва да бъдат открити училища и разпространени учебни материали. За момента малките ресурси трябва да бъдат вложени в тази посока; иначе Македония може да бъде загубена завинаги.

На 14 март 1879 г., преди официалното подписване на Конституцията и изборa на български княз, планираният курс вече е определен практически приет.

Само седем години след разделянето според Берлинкия договор българите успяват успешно да отхвърлят част от клаузите му и обединяват двете автономии. Страната напредва значително с почти удвоена територия и население, което подобрява позициите й сред балканските народи. Увереността у народа расте, позволявайки му da се ангажира със следващите важни цели - Съединението става най-значимият дипломатически успех след Освобождението.