Наричаха ме Желязната ръка

Тази версия на романа е посветена на стогодишнината от рождението на писателя Цончо Родев (2026 г.) и се публикува 50 години след последното му второ издание (1975 г.).

„Наричаха ме Желязната ръка“ представлява исторически роман, който разказва за Ивайло и неговата епоха.

Книгата получава награда през 1971 година от Министерството на просветата, Централния комитет на ДКМС, Комитета по култура и изкуства, както и Комитета по печат като най-добра творба за младежта.

Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 година. Той завършва основно образование в родния си град, а средно – в гимназия във Варна. По-късно учи „Право“ в Софийския университет.

Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) работи като адвокат и е депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944 година и впоследствие посмъртно осъден на смърт от т. нар. Народен съд (извънреден съдебен орган, установен след окупацията на България от Червената армия и преврата от 9 септември). Този съд функционира между декември 1944 г. и април 1945 г., когато води до ликвидиране елита на държавата.

В резултат на факта, че баща му е жертва на Народния съд, Цончо Родев не може да практикува юридическа професия и вместо това насочва усилията си към литературата. Той пише множество исторически произведения, фантастични истории и приключенски романи за деца и юношеска аудитория.