Избрано Т.11: Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911-1991 г., Цюрих) е един от най-влиятелните и известни швейцарски писатели в България. Той притежава уникална и разнообразна творческа кариера, която включва архитектура, написване на книги, пиеси, сценарии за филми, литературно-критични изследвания и журналистика. Чрез различните си професии той успява да пътува по света и впоследствие да пресъздаде своите преживявания в произведенията си – сред които са опитите му като артилерист по време на Втората световна война.

В романа му темата за търсенето на собствена идентичност играе основна роля, като този аспект е особено засилен в сравнение с предишните му творби. Лирическият герой експериментира с различни ситуации във въображението си чрез три образа - Гантенбайн, Енделин и Свобода. Началната точка е неуспешната любовна връзка. Най-силното разцепление на лирическото его се проявява в персонажа Тео Гантенбайн, който под прикритието на измамната слепота успява да запази брака си с актрисата Лила.

ЦИТАТИ:

Мъж претърпява инцидент – например автомобилен; макар че има порезни рани по лицето, животът му не е застрашен само зрението може да бъде загубено. Той осъзнава това и дълго остава в болницата с превръзки около очите. Може да говори, чува звуци и ухае миризми: ябълково пюре, цветя… Има свобода да мисли каквото пожелае – а той го прави... На една прекрасна утрин свалят превръзката от очите му и открива със съжаление , че вижда; но решава мълчаливо никога повече да не казва на никого.

Представям си:
Какъв ще бъде животът му занапред - когато трябва да играе ролята на слепец дори "с четири очи", взаимодействието с хората без те да знаят истинската истина за него; какви възможности ще има социално или професионално благодарение именно на факта че никога няма να сподели видяното; живее живота си като театрална игра прилагана към тайния свят.
Ще го нарека Гантенбайн.

Пробвам различни истории както пробвам дрехи!

Гантенбайн би могъл успешно кариерен напредък; липсата на умения няма защо да го тревожи – светът търси точно такива хора като него: онези които не разкриват какво виждат и началниците биха оценили подобно качество високо; материалните ползи от такова признание скоро ще последват.

Може би вече показателно остаряване означава всичко което зримият свят предлага ти изглежда предварително зададено... Но пак отвреме навреме отваряш очи.

Часовниците винаги показват настоящето! Пазете се от спомена і неговото бездънно пространство!