Марк Аврелий - последният стоик

Марк Аврелий Антонин (121 – 189 г. сл. Хр.) е последният император от т.нар. „златен век“ на Римската история и финалната значима фигура в дългогодишната традиция на стоическата философия. Той е сред малкото мислители, които не само формулират теории, но и прилагат принципите си в живота си, осъзнавайки преходността на съществуването, което го мотивира да се стреми към постоянно усъвършенстване.

Неговата философия подчертава доминиращата роля на природния разум; животът в синхрон с него представлява единствено правилния път, а обществените нужди трябва да бъдат в унисон с човешката воля, иначе индивидът попада в безизходица. Основният му принос обаче е свързан с развитието на самопознанието през вековете и особено влиянието му върху вниманието към вътрешния свят по време на Ренесанса и Новото време.

Основното му произведение „Към себе си“ е признато за най-популярната философска книга за всички времена и продължава да бъде смятана за модел и наръчник по теми като пречистване, авторефлексия и самоусъвършенстване до ден днешен.