Февруари

Деветнайсетгодишният Мартин Костов прави впечатляващ дебют. На едва 15 години той успява да привлече вниманието на аудиторията и критиците, които не пестят похвали за него. Първата му творба "Дом" показва значителен напредък в неговото творчество. Читателите го описват като "ужасното дете" на съвременната поезия, наричайки го "новият Дебелянов" и "българският Рембо", откривайки сходства с произведенията на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне и Сара Кейн.

Втората му стихосбирка е истински реквием за любовта - невъзможна, трансгресивна и саморазрушаваща се до краен предел; тя представлява единствения реално съществуващ мотив за "живот в смъртта на живота". В книгата "Февруари" майсторски се преплитат гъстата тъмнина и ярката светлина – именно тази светлина, която Библията описва като онази, която свети в мрака без да бъде покрита от него. Тази светлина произлиза от страданието на душата. Със своето шокиращо искреност, поетичен заряд и трагична екзалтация “Февруари” е важно събитие. Тази книга притежава истинска стойност.