Когато бях армейски генерал

Признавам, че никога не съм бил армейски генерал.

Започнах кариерата си в казармената йерархия като школник и постепенно стигнах до звание “фазан”. В раницата ми нямаше маршалски жезъл, а единствено резервен комплект бельо. Освен това носех голяма доза скука от времето, което губех в една безсмислена и продължителна (понякога даже страшна) игра на войници. Ако не беше вече наличното заглавие "В търсене на изгубеното време" от по-велик писател, бих нарекъл тази книга с него. Изгубено време – защото против волята ми прекарах две години и три месеца в униформа, които явно ще са единствени за живота ми – нови засега не се предвиждат. Кой ще върне тези две години и три месеца загубени във социалистическата казарма? Няма възможност за компенсация за насилствено отнетите години под пагон.

Една от най-значимите промени в нашия живот е освободението ни от задължителната военна служба, редом със свободата да пишем каквото пожелаем и правото да пътуваме където поискаме. Напоследък обаче все повече хора призовават за нейното връщане. Не само политици или “професионални патриоти”, но също така млади момчета и момичета изразяват желание за задължителна военна служба във форумите. На тях бих посъветвал да прочетат книгата за добрия войник Швейк – той беше моят верен спътник както в казармата, така и в живота.

Четенето на “Когато бях армейски генерал” не е задължително; въпреки това може да бъде полезно особено за тези, които не са имали опит с маршируването под знамето на социализма, но искат да научат повече по темата.

Михаил Вешим