Архетиповете и колективното несъзнавано

Понятието за „архетипове“ и концепцията за „колективно несъзнавано“ са основополагащи в аналитичната работа на К. Г. Юнг. Този том (ІX/І от „Събраните съчинения”) включва текстове, написани между 1933 и 1955 година, които разглеждат и развиват тези две идеи. Първите три произведения служат като теоретична основа: „За архетиповете на колективното несъзнавано“, след това „Понятието за колективно несъзнавано“ и последното – „За архетипа с акцент върху понятието 'анима'“. Следват статии, посветени на конкретни архетипи като “майката”, “прераждането”, “детето-бог” или "божественото момиче", както и темата за "духа", който често се среща в детските приказки, наред с фигурата на хитреца - т.нар. “трикетер”. Накрая се анализира как архетипите взаимодействат с процеса на индивидуация; първо теоретично в статията “Съзнание, несъзнавано и индивидуация” и после практически чрез впечатляваща серия рисунки от работата на Юнг по този процес. Последните две публикации в тома обсъждат символиката на мандалите.

„Който тръгне към себе си, рискува да се изправи пред собственото си аз. Огледалото не прикрива истината; то показва реалността такава, каквато е - лицето ни, което обикновено скриваме зад маската или Персоната си."
К.Г. Юнг