Сенека и разумното щастие

Луций Аний Сенека (4 г. пр.н.е. – 65 г. сл.н.е.) привлича вниманието на обществото с впечатляващите си умения в ораторството още от млада възраст. Неговият талант за словесно изразяване пленява аудиторията, което бързо му носи репутация на изключителен говорител и мъдрець. Той става член на Сената по времето на Калигула, който завижда на успехите му след една от речите и заповядва да бъде убит. Месалина, съпругата на Клавдий, също се застъпва за смъртната му присъда, но вместо това е изпратен в изгнание; след смъртта си той става учител и наставник на Нерон по молба на Агрипина.

В неговата етика централни понятия са „добродетел“, която счита за основна цел в живота, и „въздържание“, разглеждано като единствения начин за постигане на истинска свобода. Философията му е основана върху рационализъм, който категорично отхвърля хедонизма и материалистичните ценности в живота; според него човекът не може да бъде свободен, ако единствено търси натрупването на богатства и облаги. Римският стоицизъм включва също идеята за провидение, което управлява света: „действието на духа е движещата сила зад всичко“.

Книгата съдържа 44 кратки разказа относно философските размисли на Сенека по универсалните проблеми и стремежи човешкото съществуване.