Капка

На Атанас Далчев

От безоблачната синя висина
паднаха кристални капки,
заваляха прах по моята шапка
и една се спря на ръката ми.

Тази капка е пътувала от толкова далеч,
че нейното око остава незамърсено,
защо замени дълбокото лазурно небе
с този прах, подобен на бисер?

Може би си помислила, че и тук има
лазури, вечност в погледа под шапката?
Ако е така, напразно си дошла,
тъй като те са недостижими тук.

Докосвам устни и приемам капката,
частица от небесния дух.