Поколение и поезия 1956-1989

Изследването в тази книга се фокусира върху поколенията и утвърдения поколенчески модел в българската поезия между 1956 и 1989 година. В него се разглеждат възходът и упадъкът на "априлското поколение", както и процесите на неговото създаване и легитимиране през 60-те до 80-те години, с акцент върху ключовата му роля в поддържането на култа към личността на Тодор Живков, което е символично отбелязано със честването на юбилея от 50 години на Любомир Левчев като държавен поет.

Книгата проследява опитите за установяване на ново поколение през 70-те и 80-те години, изследвайки генеалогичните линии на "тихата лирика" и идентичностите, вдъхновени от творчеството на Борис Христов. Акцентът пада върху двете поколения от 80-те, особено фигурата на Георги Рупчев. Това е произведение за лицата, носещи надежда в литературата; разказва за трудното им разпознаване в общността – понякога преждевременно остарели в борба за власт или пък отказали се да участват активно във войната за влияние, търсейки самоопределяне в уединение. Книгата предлага литературноисторически поглед към генерационните успехи и провали, покварата и обезличаването, но също така показва устойчивостта и величието.

Този труд е част от поредицата "Литературата при НРБ: История и теория".