Оттук нататък. Стихотворения

**УСЕЩАНЕ ЗА МИГА**

За някои времето е неуловимо, като пеенето на врабчета,
а за мен то тежи като бавно прииждаща река.
Чувствам как се разпадам под безмилостния натиск на часовете и как последната искра постепенно угасва във водите.

**ПОРТРЕТ**

Майка ми вече е толкова малка, колкото светица,
и е изсъхнала като ручей през лятото,
а животът й представлява само една мъничка искрица.
Страхувам се да не дойде вятърът.

**МОЛИТВА ВЪРХУ ЧЕТИРИ СТЕНИ**

Научи ме да бъда лицемерен.
Да извличам обич от другите,
докато връщам единствено краткотрайни жестове с ниска стойност.
Научи ме да съм тих и безгласен.
Да не крещя, когато
над приятеля ми надвисне опасност
и след миг може да му счупи главата.
Научи ме да нямам име.
Да забравя за линията,
зад която гримът става безсмислен;
само честта остава важна…

Ако успея да науча това,
отреди ми съдба подобно на куче!