Дневник на една изневяра

Йоргос Дукарелис, преподавател по археология в Атинския университет, се връща на Малките Циклади след двайсет години от своята археологическа експедиция, която го утвърдила като известна личност и коренно променила както личния му живот, така и професионалната му кариера.

Сега той е готов за ново приключение – това път не само физическо, а и духовно. Разхождайки се из местата от своето минало и размишлявайки върху спомените си, които го свързват с три жени – една от далечното минало, друга от близкото и третата настояща – под яркия егиен слънце между скалите и морската безкрайност, Дукарелис ще търси начин да организира живота си и да припомни важните събития от онова съдбовно лято.

Тази история балансира между миналото и настоящето; тя разглежда теми като времето, неговата жестокост, паметта, любовта и предателството.

Какво всъщност терзае ума му? Няма написан сценарий; истинският живот не е сериал. В него невидима ръка пише сюжета в момента на самите събития. Йоргос винаги се е считал за човек с предвидливост; стремял се е да контролира собствената си съдба. Но сега вече не може да направи това. Единственото желание на душата му е да намери ред сред мислите си - животът му сякаш изтича между пръстите му като пясък в часовник. Той дълго време проучваше тайните на древността и начина на живот на праисторическите хора; но сега не успява да управлява собствения си живот или да разбере загадките вътре в себе си. Всеки опит за анализ завършва със загуба в черния лабиринт на мислите му. Там няма открития или ясни обяснения подобно на тези при разкопките или книгите ми: само множество въпроси остават без ответстващи решения.

Желае малко спокойствие; понякога даже минава през ума му идеята за смъртта тук — естествено настъпила внезапно — ако случайно би могло така да стане. Представя как бъдещите археолози биха могли хиляди години по-късно да открият костите му заровени до някой праисторически гробища във възраст около пет хиляди седемстотин тридесет години благодарение на полуразпадащо радиоактивен въглерод 14. Животът тогава би придобил нова перспектива! Сега обаче този поглед изглежда абсурден спрямо хилядолетията зад гърба му или спрямо милиардите години Земя или 13,7-те милиарда годишна история на Вселената - несравнимо с вечността.