Из говора на село Драганово

Румен Стоянов е роден през 1941 г. в село Драганово, разположено във Великотърновския регион. Той учи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и завършва испанска филология в Хаванския университет. В продължение на десет години работи като дипломат в Бразилия, а общият му престой в Латинска Америка е 18 години. От 1969 г. насам заема преподавателска позиция в Катедрата по испанистика и португалистика на същия университет.

Стоянов се занимава с превод на поезия и художествена литература от испански и португалски език към български и обратно. Сред имената на авторите, чиито произведения той превежда, са Габриел Гарсия Маркес („Сто години самота“), Хулио Кортасар, Борхес и Алехо Карпентиер. Освен това е написал множество статии, предговори, послеслови и есета, а творческото му наследство включва 27 книги с поезия, есета, публицистика и научни изследвания; пет от тях са публикувани зад граница.

Признание за труда си получава чрез титлата почетен доктор — единственият българин удостоен с такова отличие в Латинска Америка (Бразилия) през 2012 година.