Самотни илюзии. Литературни приписки

Новата, трета книга на Димитър Бечев, озаглавена „Самотни илюзии”, притежава поне две отличителни черти. Първата е свързана с факта, че тя съдържа литературно-критически анализи, които самият автор нарича литературни приписки. С това той ни насочва към каноничната старобългарска литература, където не е било обичайно да се показва лицето на автора или дори да съществува такъв; вместо това се е следвал т.нар. литературен етикет.

В страниците на „Самотни илюзии”, които са малко над 200, ще имаме възможността да се запознаем отново или за пръв път с анализа на Бечев относно творчеството на писатели като Димитър Яръмов. Този автор му е особено близък още от студентските години в Пловдивския университет. В града под тепетата, вдъхновен до известна степен от настоящия доцент по теория на литературата Атанас Бучков, Митко Бечев навлиза за първи път в света на Яръмов и Атанас Теодоров и превръща своето увлечение в дипломна работа.

Пловдив играе важна роля в развитието на автора на „Самотни илюзии” не само по този начин. Друг пример за неговото творчество е текстът „И потопен в мастилото на здрача”, който представлява литературно-критическа статия посветена на голямата лирика Добромир Тонев – среща между двамата във финансовите институции около Алма матер в града.