Скитникът на моята душа (твърда корица)

**Алтернатива**

Вятърът безмилостно развява косата. Той работи до вечерта. Тревата, признателна, пада в краката на косача. О, как прекрасно я разбира! Тя се заглежда в себе си. Защото не е лесно да се умре от „кукувича прежда“.

***

Книгата „Скитникът на моята душа" обединява поезията на Николай Искъров - един от даровитите български поети, който загуби живота си през 2001 г., навършвайки 50 години. Неговата първа стихосбирка „Далече от снега" (1976) получава наградата „Димчо Дебелянов"; същата година негови стихотворения са удостоени с националните отличия „Цветан Зангов" и „Сливенски огньове". Той е носител на литературни награди от Бургас (1977, 1980 г.), както и националната награда на вестник „Пулс“ за 1981 г., наградата “Атанас Манчев” - 1985 г., и “Пегас” - 1995 г.

През 1980 г. излиза втората му стихосбирка "Пясъци". Следват сборниците: "Цяр за цар" (стихове за деца, 1989), "Нима" (стихотворения, 1990), "Стихове" (1996). Негови произведения присъстват в антологията “Млада българска поезия” (на английски език, 1989). Освен това публикува преводи и прозаически текстове.

***

„Той беше родом от Свищов, но стана част от Бургас – градът, където Николай се утвърди като Поет. Там той бе под влиянието на известния Христо Фотев; двамата бяха близки приятели въпреки различията помежду им. Много хора вероятно биха останали под магнетичното влияние на Фотев и щяха да станат негови последователи; ала творческият дух на Искъров се оказа силен достатъчно да го отдели от това притегляне.

Ники Искъров владееше класическите форми и познаваше техните тайни предимства; боравеше с разнообразие ритмични структури и притежаваше богато литературно наследство. Имаеше широк спектър вкусове към различните скрби и вдъхновения у предходните поколения български автори. Не бе учудващо тогава когато той заедно с Недялко Йорданов основават алманаха "Море", най-иновативното списание извън столицата през времето на перестройката."
Румен Леонидов