Българска старина Кн.I

Уважаеми читателю,

Г. С. Раковски публикува за първи път списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА чрез печатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през юли 1865 година. То е предназначено за научни изследвания, като избягва политическите теми и не насочва публикациите срещу никого.
В първата книга на това списание са включени основополагающи трудове по старата българска история:
1. Основни принципи на най-старата българска литература.
2. Българското старо народно вероизповедание.
3. За древността на българския език.
4. Предимствата на българския език спрямо старогръцкия или истинската същност на гръцкия език.
5. Кимерийците.

Настоящото издание на съвременен български представлява първото цялостно преиздаване след 155 години от появата му.
Интересното при Раковски е, че го познаваме като активен инициатор за подготовката на народа ни към всенародно въстание с цел освобождение от турско владичество след провала да се прехвърли борбата от Сърбия в България; освен това той е известен и като писател, но малко хора знаят, че е блестящ учен с множество познания в различни области. Владеейки османските езици, старогръцки и латински, той се озовава в Марсилия, където изучава наскоро разчетения санскрит и зенд с помощта на френските научни материали.
Дълбоките му знания относно структурата и граматиката на българския език във всички негови диалекти водят до важните открития за родството между него и санскритските/зендските езици, както и за неговата ранна употреба в Европа и влиянието върху гръцкия язык.
Изучаването му по отношение на българската фолклорна традиция го подтиква да сравнява народните песни относно галското нашествие със записаните исторически данни от древността – доказвайки наличието у нашия народ спомени за реални исторически събития от III век преди Христа.
Чрез сопоставяне между стари авторитети и национални сведения стига до значителния извод, че кимерийците са свързани с нашия народ.
Тези важни заключения относно историята ни остават актуални дори днес.
Забележително при Раковски е как успява да направи тези открития при тежки условия: затворнически лагери, преследвания and участие във войници кампании… а именно време когато нашият народ живее под угнетение без права докато пан-гърчизма систематично се опитват да унищожат идентичността ни.

Речникът му внимателно избран обоснован чрез резултатите от собствените си проучвания; например отказа термина "история" произлязло според него от много по-древната дума самскритска или българска - предпочитайки оригинала повестност...
Сходства може да видим още около термини – мъдрословие вместо философия; любословие вместо литература…

Размишлявал съм защо „диктатурата на пролетариата“ не реиздаде тази работа между 1944 г., а 1990 г.; все пак мястото му сред великите имена остава безспорно? Вероятният мотив би могъл да бъде фактическото несъвпадение между възгледите му против панславизма доминираща тогавашната литературна сцена…
Но времената вече се измениха позволявайки свободния достъп до знанието вложено у този забележителен човек!

Надявам се скъпи читателю настоящият текст ще бъде важно допълнение към твоя архив по историческа тема.

1 юни 2020