Минава - заминава...

Рада Москова и нейното творчество, което преминава, за да остане

„С Рада Москова поезията вече не е просто подредба на думи; тя се трансформира в състояние на духа. Тези дълбоки чувства не могат лесно да бъдат изразени с обичайни термини. Понякога те сякаш прелитат незабелязано между миговете - а граматиката не успява да ги улови в своите стереотипи.“

„При нея процесът от личния опит до споделеното слово представлява труден път, който едновременно навлиза в дълбините на чувствата ѝ и изгражда връзка с другите хора.“

„Рада Москова притежава рядък езиков усет – именно затова може да поставя под въпрос ограниченията на самия език.“

Петър Увалиев

Дали толкова много остарях,
че помня онова, което
все още не е настъпило?

***

МИСЛИ - цветни парцалки. Разкъсвам ги от себе си и ги окачвам по разголения
свят, а чучелото му, радостно настроено, ме кара да се смея.

***

ЖИВОТЪТ

Не знаеше ли какво означава? Да се облечеш, да приготвиш кафе, да вдигнеш телефона... Отнема време - времето намалява - става търпимо. А после? Ключът ти липсва, чайчето ти прелива и някой говори безсмислици. Мизерии малки заместват големите проблеми. Има и приятности (тъй наречени), толкова ежедневни че почти оставаш невидим за тях - разговори набързо, есенно слънце или кучешка усмивка – средства против болката. Облекчават живота ни достатъчно поне за момент.

***

- Стига де! Това е минало!
- Наистина ли минава миналото?

***

Изминалият маршрут избледнява. Носиш нещо в джоба си и го оставяш зад себе си -
като следи от трохи във приказките,
храна за птиците.

***

„Перушан" – весела дума осъдена на забрава в нашия формализирал се език. Влюбени перушани?
Рада Москова