Гранично/ Безгранично. Антиномите в творчеството на Станислав Памукчиев

В творчеството и художествените изследвания на Станислав Памукчиев можем да открием множество символи, които притежават дълбочина на внушение и поставят антиномни въпроси. Пример за това е контрастът между черното и бялото в монохромността на избора, както и цветният подбор. Освен това, естествените материали, използвани от първобитните общества, се противопоставят на иновациите в художествената техника.

Основен акцент пада върху конфликта между вида на материала, неговата структура и поведение в съчетание със съвременния подход към търсене и внушение.

Огънят, процесът на изгаряне, претопяване и пепелта са разгледани като технологии с ритуално значение; те носят значителен архетипен заряд. За анализа на приложената техника се вземат предвид многобройните психологически, исторически и културни фактори, които стоят зад нейното използване.

Текстът е богат на проучвания, трансформации и иновации; той запълва празно пространство сред слоевете модерното изкуство и психологията му. Станислав Памукчиев надгради основите на съвременното изкуство чрез доказването че културните проявления трябва да носият дълбокото значение на осъзнато творчество. Темите за човешкото битие – връзката му с невидимия свят, сакралното și мистичното – са насочени към тях в тази книга. Творческите усилия на Памукчиев постоянно взаимодействат с реалността около него: те отразяват я борба срещу нея или преобразуват света през времето си. Художественият процес преминава през нуждите си от трансформация; истинската промяна обаче настъпва именно когато душевната метаморфоза намери своето отражение.

Размислите ни водят до невидимия потенциал в произведенията му – как артистът контактува с идеята: нейното разбиране, узряване след което идват действие по реализиране й в галерийната среда. Произведението функционира като силен образ със собствено ниво живот – то поражда дълбоки кодове още от началото времени чрез наследяване.Тази книга предлага ключ към разбирането за безвремовостта във въздействието при арт продукцията.

Д-р Елена Олимпиева е родена през 1980 година в София. Завършила е Националното училище по изящни изкуства "Илия Петров" през 1998 г., а после продължава обучението си по графика във Националната художествена академия където завършва магистратура през 2004 г.. Специализира педагогика по визуални изкуства освен участияте си самостоятелни изложби , така тя участва активно общи експозиции включително международни мероприятия свързани с приложно искусства . Нейни творби присъстват частично колекции . Работила е известно време филмовата индустрия занимаваща специализиран дизайн ефекти .

През 2019 г., тя защита дисертация която служела основание настоящата публикация . Издала редица научни статии участвала конференции касаещи проблематика актуално искусство .
Продължава работа сфера графичния дизайн преподавателска дейност писане новаторски текстове.