Голямо червено слънце, самотни електрически светлини

Авторът представя четиринайсет отделни истории, които са дискретно свързани чрез фигурата на разказвача, скитащ по пътищата на съвременна България. Безспорно има множество приказки за пътувания с влак или автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Все пак, никой от съвременните автори не изразява така дълбоко пронизваща нотка на човешка екзистенциална самота, както Пламен Антов. Тази нотка остава силна дори в най-комичните разкази и изглежда идва от висока перспектива. Въпреки остро развитото чувство за социалната несправедливост в света, авторът не се превръща в моралист; трудно е да намерим история без присъствието на морална дилема.

Юлиан Жилиев

Това произведение разглежда настоящата ситуация в България и при повърхностния поглед лесно може да бъде определено като реалистично. Но неговият реализъм притежава уникален характер. Още първата история въвежда читателя в позната, но все пак загадъчна картина на крайградско сметище, където стърчи кула с разбити прозорци – символ на предишни амбиции и вече мъртви стремления към духа. Пейзажът е откровено индустриален и внимателният подбор на детайли му придава загадъчност и сюрреалистичен вид. Сякаш светът е станал купчина развалини и сред този постапокалиптичен фон малцина оцеляват около общ огън: наслаждават се на ракия, смеят се над собствените си глупости, помагат си или дори спорят когато темата стане любовта. Тази странност продължава през цялата книга - действието протича там, където хората попада случайно и рядко някога се връщат обратно.

Кристин Димитрова

Разказите са изпълнени с динамика и диалогична речева характеристика, която оформя героите като различими личности; те плавно преминават един в друг. Някои имат сходна елегична атмосфера, докато други са остри и брутални – поради екстремността в поведението или сгъстения психологически времеви контекст. Историите показват аспекти от ежедневието по-скоро през психологическата призма отколкото чрез описания на битовизъм; затова често излизат извън актуалните литературни норми.

Палми Ранчев