Дървото на спомена

„Дървото на спомена“ напомня за автори, литературни теми и културни пластове. Тук обаче те не служат само като ерудитски слоеве на текста, а са интегрална част от самата структура на произведенията, предизвикващи тяхното съществуване.

В днешния свят, който сякаш все по-често се фокусира единствено върху настоящето и където паметта става все по-краткотрайна, авторката акцентира именно на запазването на спомените от миналото като важен аспект в поезията. Затова цитатите и препратките към различни творци и техните произведения представляват много повече от просто интертекстуални връзки или литературни игри – те всъщност се явяват етичен ангажимент за поезията, тъй като паметта тук е възприемана като морално задължение:

„Поетът, скъпи мои, записва свои мисли с цел да помни човешкия си произход.“