Как мислят институциите

Замислят ли се институциите? Ако да, по какъв начин го правят? Имат ли собствена съвест? В случай че имат, какви идеи занимават техните колективни умове? Мери Дъглас разглежда тези въпроси, докато изгражда своя теория за институциите. Обикновено разсъжденията на хората се анализират чрез индивидуалното съзнание, но тя насочва вниманието си към културния аспект.

В основата на "Как мислят институциите" стои анализа на творбите на Емил Дюркем и Лудвиг Флек. Книгата цели да проучи в каква степен самото мислене е повлияно от институционалната среда. Различните видове институции дават възможност на хората да разсъждават по уникален начин и да реагират различно спрямо емоции. Сложността остава в обяснението защо индивидите започват да приемат общи категории за размисъл и как успяват да поставят общественото благо над личните интереси.

Дъглас ни напомня, че институциите не притежават независими мисли или цели и не могат сами по себе си да се формират. При изграждането на нашите институции ние споделяме своето разбиране под една форма с цел легитимация просто чрез числеността им. Тя предупреждава против предположението, че примитивните общества функционират чрез инститиции, а модерният свят взема важни решения като индивиди. Установените структури вземат ключови решения винаги включвайки етични принципи.