Is Multiculturalism Bad for Women?

Полигамията, принудителните бракове, женската генитална мутация, наказването на жени за това, че са били изнасилвани, различният достъп до здравеопазване и образование за мъжете и жените, неравноправието в правото на собственост, събиране и политическо участие, както и неравната уязвимост към насилие. Тези практики и условия са обичайни в някои региони по света. Въпросът е дали исканията за мултикултурализъм - особено тези свързани с права на определени малцинствени групи - увеличават вероятността те да продължат или дори да се разпространят в либералните демокрации? Съществуват ли основни конфликти между ангажимента ни към равенството между половете и все по-голямото желание да уважаваме традициите на малцинствени култури или религии? В тази книга известната феминистка Сюзан Молер Окин и петнадесет от водещите мислители относно феминизма и мултикултурализма разглеждат тези тревожни въпроси чрез провокативна, страстна и просветляваща дискусия.

Окин започва с твърдението, че определени групови права могат действително да поставят жените в опасност. Например тя посочва как френското правителство позволява на хиляди мъже имигранти специално разрешение да внесат множество съпруги в страната въпреки законите срещу полигамията и противоречията от самите жени спрямо тази практика. Според Окин ако приемем идеята, че жените не трябва да бъдат дискриминирани заради пола си, то ние не би трябвало да одобряваме групови права които позволяват потиснически практики под предлог ότι те са основополагающи за малцинствена култура чийто живот може иначе да бъде заплашен.

В отговор някои респонденти напълно отхвърлят позицията на Окин като считат нейния подход за основан на морален универсализъм без разбиране към културните различия. Други оспорват акцента ѝ върху пола или настояват внимателно да подбираме кои групови права можем да разрешим вместо изцяло da отказваме категорията "групови права". На финала Окин представя своето възражение като уточняваше、коригирайки和разширявайки първоначалната си позиция.

Тези проницателни και достъпни есета – разширяващи оригиналното си публикуване в „Boston Review“ включително четири нови приноса – представляват незаменимо четиво за всеки заинтересован от един от най-противоречивите социални及政治чески въпроси днес. Разнородните автори освен Окин включват Азиза ал-Хибри，Абдулахи Ан-Наим，Хоми Бабха，Сандер Гилман，Джанет Хали，Бони Хониг，Уил Кимлика，Марфа Нусбаум ，Бихку Парех ，Ката Полит ，Роберт Пост , Джозеф Раз , Саския Сасен , Кас Сънстейн 和Яел Тамир .