Улица без име
Издателство: | Сиела |
Брой страници: | 336 |
Година на издаване: | 2008 |
Дата на издаване: | 2008-08-26 |
ISBN: | 9789542803171 |
SKU: | 83202980004 |
Размери: | 21x14 |
Тегло: | 300 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 14 лв. |
Капка Касабова е родена през 1973 година и израства в столицата на България - София. През 1990 г. семейството й се премества първо в Англия, а след това и в Нова Зеландия. Четири години назад тя отново се завръща във Великобритания. На английски език е публикувала четири стихосбирки, два романа и редица пътеписи, като дебютната й книга там носи заглавие „Улица без име“.
След седемнайсет години странстване по света, Капка се връща у дома с комплексни чувства на любов и отблъскване към България, осъзнавайки колко много са се променили както самата страна, така и тя самата. В компанията на близки роднини, стари приятели и случайно срещнати хора, както и с призраците от миналото си, тя започва да преоткрива сюрреалистичните моменти от детството си – когато магазините били празни и стените сякаш имали уши. Спира на забележителности по пътя си, преживявайки трудностите на пътешественика. С любопитство типично за емигрантска перспектива Тя открито разказва абсурдността не само на собственото си минало но също така представя историята на своята страна.
Според статия във "Сънди Таймс", чрез своето пътуване из детството Капка успява да пробие една метафорична берлинска стена от безразличие към България; днес всички ние живеем с последствията от падналите стени - икономически или културни - които ни свързват в глобализирания свят.
В коментар за книгата „Улица без име“ историкът Миша Глени споделя в "Гардиън", че авторката умело показва предизвикателствата пред десетки хиляди мигранти от Източна Европа през последните две десетилетия без да изпада в самосъжаление.
Пико Айър определя творбата като рядък пример за въздействащ пътепис който ни предоставя нова гледна точка върху света: истинско съкровище.
Весна Голдсуърти акцентира върху комбинацията между мемоарен стил и анализ при завръщането й в посткомунистическа България – увлекателен разказ обогатен със спомени.
Джон Макристьл подчертава как Капка извършва двукратно преминаване през Родината си; движейки се обратно спрямо часовниковата стрелка повтарящо времето напред-назад до едно друго време...
.
.