Каменна книга. Stone Book

Дошли от далеч и насядали по стръмните склонове, подобно на изморени камили, те пренасят скъпоценен товар – многотомни страници с илюстрации от мъховете на своите каменни легенди. Многократно съм се опитвал да разгадая техния език, обхождайки рафтовете на Голямата Библиотека в продължение на години, където стихии творят денем и нощем. Все пак все още сричам неразбираемо и попадам в лабиринта на тази древна писменост... Затова с надеждата да намеря компания в Читалнята, внимателно открехвам врата й и каня пилигримите на Формата и Знака, Метафората и Цвета да споделят усилията ми.

В началото е бил Камъкът… Когато боговете чули неговите зовове за помощ, те го отвързали и освободили забравено там мехурче въздух. Така се родила Вселената.

Тогава словото било без посока; то се носело из безкрайността търсейки сърце, което да го приеме.

Някога човешкото сърце живеело като диво животно в дълбочините на тялото; но човекът успял с много усилия да го освободи оттам. И до днешен прави опити да го укроти.

Планините произлезли от вдъхновението на вулканите да се извисят над околната среда, дарявайки боговете със тесто за замесване на камъните.

Ледниците били изградени така че децата на бедните богове да могат свободно да си играят върху тях. Докато богаташките деца играели по склоновете покрити със златист прах под слънцето.

Всички камъни идват свободни и кръгли, но с времето мнозина попадат в масонското братство форматирани във форма крайности.

Гълъбът изпратен от Ной за спасение не се завърнал обратно - застигнат бил от един приветлив остров където най-сетне могъл da почине след митовете около Потопа.

Камъните винаги са знаели накъде водят стъпките им никога не изпадали в объркване. Но когато човек започнал самостоятелно da строи своя хаос от камък пред тях появил se нов пътешественик.