Поезия / Ерберто Елдер

Пожелах си момиче с тайнствена арфа и огнен храст. Заедно ще омагьосаме нощта. Дайте ми един свеж лист и една девойка, чиято усмивка ще радва сърцето ми, а раменете ѝ ще целувам нежно. Тя е почти нереална, притежаваща магнетизъм в гърдите си и сладостна печал в устните. Ще прегръщам нейната изящност и дълго ще пея за нея – жената, с която мога да споделя пиенето и смъртта.

Когато навън настъпи разцветът на нощта и птиците изпратят пронизителен вик, а хлябът се напълни от морската влага – тогава тя ще запламти пред жадните ми очи. Тя ще бъде тъжен символ за мен, погълнат от дълбините на мислите ми, носеща безкрайна радост без задръжки. Нейното тяло ще трепти само за мен върху нежната завивка, оцветена от водорасли и морска пяна.