От възраждане към прераждане

Книгата се опитва да разгледа един от аспектите на комуникацията по време на възраждането и да анализира различните проявления на чужденеца в художествените творби на българската възрожденска литература. Чрез изследване на начина, по който чуждият елемент е представен в литературния контекст и ролите, които играе, проучването акцентира върху характерната трагедия на родното, която се проявява чрез множество женски персонажи. Освен това то очертава рамките на редица културни стереотипи, създадени и разпространявани от литературата. Предложеното интерпретиране на произведения като "Стоян войвода", "Изворът на Белоногата", "Криворазбраната цивилизация" и "Фудулеску" цели да насочи вниманието към нови проблематики в сферата на възрожденската литература.