Четвъртата власт; ч.2

Материалът бил поръчан от висшестоящи, вероятно най-високо в йерархията, осъзна Сокеров. Битката се водела между политическите фракции. В този контекст, жалко за Чакалов и Белов, а също и за Владо Гицин. Час по-късно той предал документите на един от своите доверени хора – арменец, с ясната инструкция да говори открито:
- Искам устата ти да бъде напълно отворена, разбра ли?
- Напълно - потвърдил мъжът. На следващия ден изданието „Ниво“ публикувало статия под заглавие „Защо Белов и Чакалов все още са на свобода?“, придружено с подзаглавия като „бозпримерен цинизъм“, „изработени от Политбюро“, „корупция“ и скандално изразходване на държавни средства.

Обществото в страната било шокирано. От сутринта радиото започнало да обсъжда темата - коментари, анализи и предложения; телевизионният канал също включил материал по въпроса в следобедната си емисия, а основната новинарска програма продължила с зрителски въпроси. Въпреки това Борис Чакалов нямал време или желание да реагира на тях – вече бил насочен към други дела и както винаги оставал крачка напред пред конкурентите си...