Холбайн: Рисунки

Аугсбург в края на XV век е важен търговски и индустриален център, известен с авторитетните си банкери и богата култура, съпроводена от динамичен артистичен живот. Градът носи отпечатъка на впечатляващите произведения на италианското ренесансово изкуство. През зимния период между 1497 и 1498 година тук се ражда Ханс Холбайн - вторият син на прочутия художник Ханс Холбайн Старши. Неправилно би било да твърдим, че Германия е единствената родина на Холбайн; Аугсбург, Базел и Лондон са ключовите места в неговия живот – три града, които споделя по равно. Тази особеност придава космополитна нотка както на личността му, така и на творчеството му.

Информацията за него остава оскъдна до днешни дни. Не разполагаме с достатъчно писмени свидетелства нито от самия художник, нито от неговите съвременници. Той не е оставил записки или разкази за живота си; пазел е тайните относно собственото си кредо със завидна ревност. Виждаме го като 14-годишно момче (изобразено от баща му редом с брат си Амброзиус) – проницателен поглед, целеустремленост и увереност носят дистанциран израз.

Можем само да предполагаме колко труден е бил животът му: изпълнен с усилия и терзания в стремежа към собствено място сред бурята от социални и исторически промени. Знае се малко за пътуванията му из света; известно обаче е, че той посещава Северна Италия, а през пролетта на 1524 г. минава през Лион и Авиньон преди да замине за Нидерландия есента на 1526 г. Освен това предприема пътуване до Англия след което се връща в Базел; прогонван от религиозния фанатизъм по време на Реформацията окончателно заминава за Лондон.

Там завършва живота си през 1543 г., достигнал върха на своя „божествен“ талант в зряла възраст. Биографията му остава забулена в мистерия - истинската история около него може да бъде открита единствено чрез великото творчество което оставя след себе си: множество рисунки показват страстната му привързаност към човешкия образ και всичко видимо около нас.

Изкуството създадено от Холбайн произлиза както от оригиналния му дарба така и от трезвата способност да улавя външната реалност без сантиментални влияния или лични чувства.
Тази рационалност представлява не само индивидуално качество – тя отражава “научният дух” характерен за немския хуманизъм; желанието за “експресивното над красотата” , "характерното над идеала" присъждат уникална стойност във северното ренесансово изкуство.

Основата зад цялото творчество лежи върху рисунките - те са стъпало към финалната работа предлагайки точност και експресивност посредством линията.
Петя Дочева