Разкази за двама

Разказът на Стефан Бонев, озаглавен "Сирене", беше публикуван в реномираното американско списание за преводна литература "Two Lines". Това е единственото българско произведение в броя сред текстове от автори от Франция, Русия, Китай, Япония, Италия и Испания. В рецензията си Бонев е наречен "майстор на делничната сатира" и признат за един от най-добрите наследници на Гогол. Преводачката Зоя Маринчева, която произхожда от Бургас и живее в Остин, Тексас, открива разказа чрез личния сайт на автора www.stefanbonev.hit.bg. Скоро след публикацията в "Two Lines", три негови разказа ("Сирене", "Капитани" и "Истинското име на един човек") също биват преведени от нея и включени в алманаха Thresholds - издание от Остин. Там той е представен редом с писатели от различни страни като Русия, Украйна и Уругвай. Анди Харлей описва творбите му като “кафкиански”, със стил “непринудено слово” наподобяващо Борхес.

В предговора към книгата Огнян Сапарев споделя своето скептично отношение към предговорите за млади автори поради няколко причини; обаче смята този случай за особен. Кратките разкази са необичайни за българската литературна сцена не само по жанрова характеристика, а също така представляват уникално естетическо предизвикателство за читателите. Те изискват внимателно четене и развита литературна чувствителност.

Тези кратки истории комбинират гротескността с лиричната импресия – те са едновременно игриви и сериозни; фейлетонни моменти се преплитат с дълбоки метафори. Чрез буквализирани образи се извършват шокиращи смислови преходи между битови детайли и фантастични трансформации; чудото във всекидневието варира между поезията до сатиричните нюанси.

Въпреки че не всички конфликтуващи комбинации винаги успяват да убедят читателя напълно, общият резултат показва значим успех — това не са просто повърхностни опити или литературно експериментаторство без основание. Причината? Защото зад тези провокационни текстове стои реалният стрес през последните петнадесет години — времето на демократичните промени у нас доведе до сложни социокултурни конфигурации.

Кратките разкази на Стефан Бонев успешно пресъздават този стрес чрез гротесков катарзис и игрова форма с горчиво-сладък привкус; те демонстрират скептичния оптимизъм присъщ за българската действителност. Авторът има потенциал да продължи своята творческа кариера стига да остане верен себе си.