Венерини коси. Роман

„Венерини коси” е роман, който разглежда женското начало, което за мен олицетворява любовта. Мъжът съществува единствено благодарение на обичта си към жената; той се идентифицира чрез нея и тя придава смисъл на живота му – всичко останало са кариера, пари и войни. Персонажите в романа са взаимосвързани и образуват едно цяло – жената, която желае да има правото да обича независимо от всякакви конфликти, несправедливости или тоталитаризъм. Без тази любов светът би загубил равновесие - от едната страна стоят войната и омразата, а от другата – онази първа любов на женската душа.

Михаил Шишкин

Романът „Венерини коси” е изключително произведение – посветено на любовта като движеща сила в историята – вечна и неизменна по своята същност. Той разкрива преходността на човека срещу безсмъртието на словото; езикът тук е мек и податлив като глина в ръцете на твореца, но може да бъде толкова твърд колкото диамант при изграждането на истинската реалност. Произведението предлага дълбока реалистична перспектива с метафорични нюанси и множество културни препратки; то представлява уникален синтез между Джойсовия поток на съзнание, откровенията в стил Набоков и философските размисли у Умберто Еко.

Михаил Шишкин (роден 1961) завършва германистика в Москва. От 1955 година живее в Цюрих, където работи като преводач във федералната служба за бежанци. Той е автор на три романа, които получават най-престижните литературни награди в Русия: през 1993 г. наградата от списание „Знамя” за дебютния му роман „Всички ни очаква една нощ”, през 1999 г. награда „Букер-Smirnoff” за „Превземането на Измаил”, както и два отличия - “Национален бестселър” (2005) и “Голямата книга” (2006) за произведението „Венерини коси”. Освен това неговите есета "Руската Швейцария" (2000-Цюрих; 2006-Москва) и "Монтрьо - Мисолонги - Астапово: По следите Байрон и Толстой" (2002-Цюрих) са били удостоени с редица международни признания включително френска награда за най-добра книга от чуждестранен автор през 2005 година.