Всичко е Колизеум!

Имаше едно време един малък човек, който желаеше да научи всичко и постоянно задаваше въпроси. "Защо е това?" и "А защо онова?" често звучаха от устата му. Интересуваше се дори: "Има ли нощна дъга?". На него всички – баба му, дядо му, родителите, лелите и вуйчовците, както и приятелите и учителите – отвръщаха с: "Като пораснеш, ще разбереш!"

Малкият мъж постепенно израстваше, но любопитството му не намаляваше; той продължаваше да пита безспир. Вече обаче често получаваше отговори като: "Само Бог знае!" или пък: "Който много знае, бързо остарява!"